beasta.net

Винаги съм се чудил какво ли си мислят по-възрастните хора, когато ме видят, че говоря с хендсфрийто на телефона. Отстрани изглежда, че си говоря сам и аз не, че не си говоря понякога . Говоря си. Но със сигурност не го правя на публични места. С малки изключения, разбира се, но тогава ми е позволено или простено. А може би и двете. Няма значение. Искам да ви разкажа една истинска история, която е съвсем малко по-истинска от гърдите ви.

Миналата седмица на улицата една жена се приближи към мен, докато говорех с хендсфрийто (сам) и с леко несигурен тон, ме помоли учтиво за две цигари. Отвърнах й, че не пуша. Тогава тя пак така учтиво ме помоли за 25 стотинки, за да си купи на дребно от магазина. Намираха ми се 30 стотинки в джоба и реших да й помогна. Принципно не одобрявам просията и отбягвам просяците, но учтивостта на въпросната жена ме спечели.

Незнайно защо, след случката размишлявах дълго върху постъпката си – защо дадох пари на непозната да си купи цигари. Отговорът ми беше, че съм й помогнал от състрадание, защото много добре знам какво е да ти се пуши. В началото това задоволи любопитството ми, но по-късно ме хвърли в интересни размишления.

Откъде-накъде знам какво е да ти се пуши, след като не съм пушач и никога не съм пушил? Не успях да си отговоря, но се сетих за мой мисли от миналото. Като малък си бях изградил собствено мнение за пушачите, а то беше, че всички глупаци пушат. Когато пораснах и помъдрях, останах дълбоко разочарован от себе си и то не за друго, а защото прозрях, че има и много глупаци, които не пушат.
Извън кръгът на шегата, все още не бях сигурен в причината, поради която от състрадание дадох пари на непозната за цигари.

Като един модерен гражданин, макар и с малко остарели морални ценности, посетих психолог, надявайки се той да ми помогне с разшифриране на поведенито ми. Винаги съм се чудил как ли изглеждат диванчетата, на които лягат „пациентите“. Така и не успях да разбера. Явно попаднах на психолог без вкус, тъй като в стаята имаше само два стола, а моят се клатеше заплашително и сигурно наистина щях да легна, ако се беше счупил, но не на удобно диванче, а на земята. И тъкмо започнах да разказвам случктата ми с двете цигари, която ме тревожеше вече трети ден, когато изненадващо вместо удовлетворителен отговор, получих ругатня. Психологът ме изгони, тъй като от два дни се опитвал да спре да пуши, а аз точно за цигари съм му бил говорил. Разбира се, бях платил таксата за сеанса предварително. Сигурен съм, че с моите пари нещастникът ще си купи цигари. Дано се отрови, дано.

Едва сега започвам да разбирам какво са имали предвид загрижените за мен хора, когато ми препоръчват среща с психиатър, а не с психолог. За общо добро е, казват ми. Може би са прави, но аз психиатри не познавам, а така и не разбрах тайната на двете цигари. За това отидох до магазина и си купих една кутия. Като истински пушач, първо ги помирисах, а след това запалих първата. Чувството в начало беше отвратително. Не ми стигна желанието да продължа и я загасих. Сетих се за вълка от „Ну, погоди“, който в един епизод си беше напълнил устата с цигари, в резултат на което главата му позеленя. Мисля, че зеленото не ми отива като цвят, иначе щях да пробвам същия номер, само за да видя резултата.

Почувствах, че съм направил лоша услуга на учтивата жена от улицата, като съм й дал пари за цигари. Че те са отвратителни на вкус и вредят на здравето. Защо тогава толкова много хора пушат? Може би са им повредени вкусовите рецептори. Може би им е повреден мозъкът. А може би и двете. В това, разбира се, няма нищо лошо. Отдавна има дъвки, а трезвата мисъл и без това не е на мода.

Въпреки всичко цигарите си остават наркомания в най-чистата и легална форма. Известно е, че вече първата цигара се пали в ранна детска възраст. Последната е според белия ви дроб, който вие така упорито превръщате в черен с вашите кутия, кутия и половина на ден. Естествено, всичко това е изцяло против неговото желание.

Причините за пушенето на цигари са различни. На някои им доставя удоволствие да се тровят и да миришат на лошо. На други им харесва чувството, което мозъкът симулира чрез никотина. Трети пък пушат, за да отслабнат. Кой да им каже на последните например, че ако взимат други наркотици, различни от цигарите, ще отслабнат три пъти повече за два пъти по-малко време. Предполагам, че няма да съм аз. Аз съвети не давам. Давам само пари. Най-често за цигари – на непознати. И не повече от две. Иначе главата им ще позеленее.