beasta.net

/Всички прилики с действителни лица, събития и институции, са напълно случайни. Текстът няма за цел да обиди по какъвто и да е било начин когото и да е било, единствената му цел е забавление./

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

СЪДИЯТА
МОМЧЕТО
МАЙКАТА
БАЩАТА
АДВОКАТЪТ
ЖУРНАЛИСТЪТ
ПОРТИЕРЪТ

[Студена, шумна и остаряла съдебна зала. Събрала се е голяма тълпа, за да наблюдава съдбоносното дело. Държавата срещу МОМЧЕТО, обвинено в опит за преписване на кандидат-студентски изпит за НБУ. МОМЧЕТО стои изправено пред съдията, до скамейката до него са АДВОКАТЪТ, МАЙКАТА и БАЩАТА]

СЪДИЯТА: При така стеклите се обстоятелства, ще попитаме за последен път обвиняемият какво пледира.

МОМЧЕТО: Невинен, г-н Съдия! Невинен съм!

[В залата настава шум от шушукания. Съдията удря с чукчето няколко пъти.]

СЪДИЯТА: ТИШИНА! Моля, спазвайте правилника!

МОМЧЕТО: Не лъжа, г-н Съдия! Невинен съм! Натопиха ме! Моля Ви! Не съм преписвал на изпита, кълна се!

СЪДИЯТА: Предвид липсата на оневиняващи Ви доказателства и наличието на доказващи вината Ви такива, Ви осъждам на най-тежкото наказание, което законите на тази страна позволяват за този казус! Осъждам ви да учите в ТУ-София и да не упортебявате никакви опиати, докато не завършите! Присъдата е без право на прекъсване, обжалване и използване на служебна заверка!

[В залата настава още по-голям шум. МАЙКАТА избухва в сълзи. БАЩАТА замахва заплашително с юмруци и ругае.]

АДВОКАТЪТ: Но, г-н Съдия! Това е недопустимо! Никога това наказание не е било присъждано досега! Дори и при най-тежките престъпления! Нямата право! Възразявам!

СЪДИЯТА: Присъдата е без право на обжалване. Време е да има качествено законодателство в страната!

БАЩАТА: Правите това само, за да се покажете пред Европейския съюз. Нещастници! Не ви е срам. Та той е още момче! Как смеете?! Нима е човешко?

МАЙКАТА: Моля Ви! Вземете мен! Правете каквото искате. Само пожалете рожбата ми! Единствен син ми е. Смилете се над него и над душата му!

[В залата продължава да се шуми и да се обсъжда на глас]

МОМЧЕТО: Разбийте ми носа и устата, отрежете ми ушите и ги изяжте! Обесете ме!  Застреляйте ме! Сложете ме на електрическия стол, по дяволите! Само не и това. Моля Ви! Предпочитам да умра!

БАЩАТА: Ах, Вие, неразумни педерасти! Нима не знаете, че никой досега не се е върнал нормален оттам, където пращате горкото ми момче? Кой ви даде правото да си играете с човешката съдба. Ще ви науча аз…

СЪДИЯТА: [удря с чукчето] Република България, на която и аз и Вие сме равноправни граждани, ми е дала правото да съдя!

АДВКОТЪТ: Г-н Съдия, не бихме ли могли да се споразумеем извън съдебната зала? Семейството би могло да намери пари за спонсорство…

МОМЧЕТО: Проклета да е Републиката, съдебната й власт и университетите! Отрежете ми краката, счупете ми ръцете, извадете ми очите, продайте ми органите в чужбина, ако трябва, но не и това! Само не там, моля Ви!

СЪДИЯТА: Тишина!

БАЩАТА: Глупаци! Вие наясно ли сте как се учат такива простотии и лайна без да се употребява алкохол? Имате ли представа що за глупости се изучават? Знаете ли колко много невъзвращаеми години губи човек на това място? Имате ли си някаква представа колко е остаряла материалната база? Имате ли някаква идея колко потиснат и смазан се чувства човек там?

МАЙКАТА: Вие нямата сърце! Дано ви изгори къщата! Децата ви да ви откраднат чорапите!  Жена ви да ви наплюе докато спите! [събува си обувката и я хвърля по съдията, но обувката пада на земята около метър пред него]

СЪДИЯТА: Тишина! Делото се закрива! [удря с чукчето и става]

[Съдебната охрана дърпа МОМЧЕТО към изхода. Майката се хвърля в краката му и го стиска здраво. Двама от охраната с много усилия успяват да я отдръпнат настрана. След делото пред съдебната зала се е събрала тълпа от хора и журналисти.]

ЖУРНАЛИСТЪТ: г-н Съдия, смятате ли, че присъдата е справедлива?

СЪДИЯТА: Да! Нямах друг избор. ТУ-София се нуждае от кадри. Момчето е хванато да преписва на кандидат-студентски изпит за НБУ! Това е единственото решение. Щом е толкова глупаво, че преписва на този елементарен изпит, значи заслужава най-лошото.

ЖУРНАЛИСТЪТ: Осъзнавате ли, че тази присъда е по-тежка и от смъртното наказание?

СЪДИЯТА: Вижте сега. Много тенденционно гледате на нещата. Не се знае какво бъдеще стои пред него! Хубаво е да си инженер. Ето, вижте Митко Пайнера например. Може пък от момчето да стане асистент, доцент, а защо не и професор?

ЖУРНАЛИСТЪТ: Господи! Но това е дори още по-лошо! [гледа тъжно]

[Съдията си отива, пазен плътно от съдебната охрана. Група от хора се опитва да пробие защитата, търсейки саморазправа.]

ЖУРНАЛИСТЪТ: [Към момчето] Виновен ли сте? Справедлива ли е присъдата?

МОМЧЕТО: НЕ! Отивам да се самоубия. По-добре мъртъв, отколкото да уча в ТУ. Ако има нещо по-страшно и гадно от смъртта, то това е ТУ. Предпочитам да прекратя живота си сам, отколкото да се побъркам и да живея така..

[ПОРТИЕРЪТ заключва празната съдебна зала. Сълза се стича по дясната му бузата.]

ПОРТИЕРЪТ: Боже, колко простотия има по тоя свят, Боже… [вади пистолет и застрелва момчето в главата, след което застрелва и себе си. Падайки на земята, от джоба на сакото му се показва измачкана студентска книжка със сини корици и надпис ТУ.]

ЗАВЕСА