Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази студентин,
студентин, майко, колега,
та тебе бедна оставих,
за първо чедо да жалиш.
Но кълни, майко, проклинай
таз мръсна университетска прокуда,
дето нас млади съсипа,
по таз мръсна София –
да ходим да се скитаме
без пари, бедни, недраги!
аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да откача
ах, утре като се успя
за поредно упражнение!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
без капка мозък в главата,
без мозък и трезва мисъл,
да гледам, че приятели ми
записват в новото МЕИ.
Да гледам колеги, че беснеят,
като не вземат заверка,
там дето аз не съм стъпил,
обаче заверка взел съм.
Ах, мале – майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече за инженер отидох
и за лекциите тичам
срещу заверка в замяна.
А ти, га чуеш, майнольо,
че сирени пропеят над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко – питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
останал съм в общежитие самичък,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
„Инженер от него не стана“,
Но иди, майко, у дома
И с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те са брат нормален имали,
но брат им откачи, изкуфя,
затуй, че за инженер отиде
да учи, да следва,
да стане човек от него.
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
главни ми мозък по зали,
по зали и по лаборатории,
мъдра ми мисъл в коридори,
коридори, майко, аудитории!
..
Но стига ми тая награда -
Да каже нявга народът:
Изкуфя студент за нищо,
За нищо и мизерия….
